Чиния с кюфтета, плексити и секс.

Всичко започва преди много години, в една далечна галактика...

Млада, засукана, с разбито сърце, 21 годишна мома случайно среща 4 години по-голям от нея балкански юнак. Там на високото, на единия хълм в онзи прекрасен град на седем тепета, тя му позволява да я целуне за пръв път. “Голяма любов- като две по-малки.” - би казала покойната ми баба. 

Минават години и нашите герои вече са женени, и те като всички останали са влезнали в червеевата дупка на брачните взаимоотношения и битовизми. Животът им тече все по-бързо. Всеки ден е като повторение на предишният. Стават, душ, закуска, кафе, работа, пазар, готвене, вечеря, душ (в добрите вечери секс), заспиват… И така в продължение на години.  

Година, след година, след година - любовта, пеперудите и треперите отстъпват място на обичта, уважението и сигурността. Тук сигурно ще питате “Любов и обич не е ли едно и също?” и отговорът е не! Любовта иска да взима, а обичта да дава! 

Любовните подмятания между двамата стават все по-малко, пошляпването по дупето при разминаване също, закачките се измерват в няколко пъти в годината, а сексът, колкото и хубав да е той става познат. 

С напредването на годините вместо двама души да правят секс, когато си легнат, започват да се мажат с диклак и да си разтриват плекситите. 

Единият, а може би и двамата започват да си задават следните въпроси: “Не заслужавам ли по-добро?” , “Нима няма някъде, някой по-подходящ за мен, който да ме разбира по-добре?” , “Така ли ще е следващите 30-40 години - равно с мирис на диклак?”, “Никога ли повече няма да почувствам пеперуди?” , “Дали той/тя е любовта на живота ми?”.   

И от тук започват да се случват белите, рано или късно се появява трети човек, който да успее да пробие стената на взаимоотношенията между героите ни, или по-скоро да им покаже пукнатините. 

Третият човек - той или тя няма значение, изкарва на яве пукнатините, каньоните и се превръща в тази така бленувана чиния с кюфтета.  Заформят се отново пеперудите. Малко прашясали и схванати, но са там, има ги, пърхат!

Субектът от връзката без значение дали е мъжът или жената започва да се чувства специален, видян, красив, искан и напълно забравя факта,че преди много години по време на онези първи срещи също се е чувствал така. Фокусира се само върху лошото във взаимоотношенията си с половинката, само и само да намери оправдание пред гузната си съвест за копнежите, които изпитва към третия субект. Цитати от сорта на “ За да устоиш на изкушението, трябва да му се отдадеш!”, музиката за влюбени и копнежите по новия кръш са основна движеща сила на деня му.

Тук, драги, се появява главният ни герой, който съвсем не е нито един от гореспоменатите. Непознатият Кобилкин, чийто лице е непознато, но съдбата му (или поне част от нея) е една от възможните варианти в пространствено времевия континуум на всеки живот. 

Кобилкин, който някога, някъде е решил да изпълни съвета на Оскар Уайлд и се е отдал на изкушението, а то - изкушението, вместо да го извиси завинаги, го е сторило за кратко, след което го е закопало.  Нали знаете как е умрял Икар, полетял е прекалено близо Слънцето и е изгорял.

Завършвам тази история с цитат, който заслужава да бъде увековечен.

Та на цитата, малко променен, но все пак достоверен: “Да влизаш в мечти, начало на нова връзка, хубави моменти, приключения….кура ми Янко”

Посветено на Кобилкин.