На Баба! Моят фар, в този бурен живот!

Топлата акумулираща печка, до която обичах да спя. Жената, която ми разказваше приказки всяка нощ. Тази, за която бях принцеса, без това да подлежи на съмнение! Ароматът на пържени филийки сутрин. Съботите, в които пиехме шампанско по обед. Тази, която всеки път, когато ме видеше с рокля ахваше. 

Най-големият ми почитател и моят най-голям критик! 

Окриляваше ме, но когато започвах да летя прекалено високо много бързо ме сваляше на Земята, за да не погина и аз като Икар. 

Живото въплъщение на грижата, любовта и всеотдайността. 

Последните месеци от своя живот беше много болна, но това не я спираше да иска да ми сервира нещо вкусно за хапване всеки път, когато й идех на гости. 

В деня преди да почине, отново се надигна да го направи. Вече беше започнала много да забравя, затова ми се наложи в същия ден отново да й кажа, че си имам гадже от няколко седмици, и отново да й разкажа всичко за него. Баба го хареса, доверявайки се само на моите думи, а това тя никога не правеше. Винаги искаше да види всичко със собствените си очи за да бъде сигурна. В този ден, обаче го стори. На тръгване ме изпрати с думите: 

“Добре, спокойна съм, ще има кой да се грижи за теб!”

11 години по-късно искам да й кажа само едно: 

“Грижи се мене, бабо! От момента, в който се докоснахме за пръв път. Държи ми здраво ръката, не я е пускал от тогава! И макар понякога да се губя в откритите води на живота той е там- свети като фар и ми показва пътят към дома. Той е домът ми. “ 

❤️