Ода за кюфтето.

Когато бях в детската градина като всяко нормално дете и аз не харесвах гозбите, които ни сервираха там. От всичко най-мразех розовият крем от нишесте - наричах го “крем бабини гащи” по незнайни за мен и до днес причини … и КЮФТЕТА.  

Както във всяка детска градина и в моята имаше лоша лелка, която заплашваше всички малчугани, че каквото не изядем ще ни го изсипе във вратовете. Аз изпитвах огромен страх от тази жена. Не защото някога наистина го е правила, а защото дълбоко в детското си сърчице вярвах, че е способна да го направи. 

Един прекрасен ден обядът е сервиран и аз с най-огромен ужас установявам, че той е кюфте! Голямо пържено кюфте стои и ме гледа от чинийката. Мразех ги тези кюфтета! Васко моето гадже на времето отсъстваше в този ден и нямаше кой да ми изяде кюфтето… бях обречена да се спасявам сама! Изпаднала в паника, че това кюфте може да се озове във врата ми реших да го лапна и да го скрия в бузите си - нали се сещате, както хамстерите правят. До тук добре, разделих го на равни части, натъпках кюфтето в малките си бузки и веднага след обяда се изстрелях да си лягам за следобеден сън. Не само, че си легнах, ами и заспах с въпросното кюфте в бузите си. 

Спейки блажено чувам гласът на баща ми, който е дошъл да ме прибере по-рано от градина точно в този ден. Докато той ми помагаше да се преоблека аз реших, че не мога повече и запознах да дъвча. Колко още да го държа това кюфте в тези бузи? 

• Цвете, какво дъвчеш, тате? - пита той. 
• Кюфте. - отговарям сериозно.
• От къде това кюфте, моето момиче? 
• От обяд! - заявявам преглъщайки. 

Какво се е случило след това не помня.  

Мисълта ми е, че кюфтета до преди 5 години не обичах под никаква форма. Сега ги понасям само пържени или на скара. Кайма под никаква друга форма не консумирам. 

Кюфтета са един своеобразен пример от моят живот, че колкото повече резистенция изпитваш към нещо, то толкова повече те преследва. Така е и в общуването с хората, колкото повече някой тъпак те дразни, толкова повече ти се набива в очите. Понякога може цял живот да си бягал и отричал нещо, и в крайна сметка в един момент да го заобичаш. От друга гледна точка: гледаш го прелъстително, уханно, запеченко, а от вътре сурово - така е и хоарата. 

Изводът: дайте шанс на кюфтетата! 

Чудя се кога ли ще проям фрикасе?