Ода за кюфтето.
Когато бях в детската градина като всяко нормално дете и аз не харесвах гозбите, които ни сервираха там. От всичко най-мразех розовият крем от нишесте - наричах го “крем бабини гащи” по незнайни за мен и до днес причини … и КЮФТЕТА. Както във всяка детска градина и в моята имаше лоша лелка, която заплашваше всички малчугани, че каквото не изядем ще ни го изсипе във вратовете. Аз изпитвах огромен страх от тази жена. Не защото някога наистина го е правила, а защото дълбоко в детското си сърчице вярвах, че е способна да го направи. Един прекрасен ден обядът е сервиран и аз с най-огромен ужас установявам, че той е кюфте! Голямо пържено кюфте стои и ме гледа от чинийката. Мразех ги тези кюфтета! Васко моето гадже на времето отсъстваше в този ден и нямаше кой да ми изяде кюфтето… бях обречена да се спасявам сама! Изпаднала в паника, че това кюфте може да се озове във врата ми реших да го лапна и да го скрия в бузите си - нали се сещате, както хамстерите правят. До тук добре, разделих го
